Младежко обучение по биоспелеология, научно-приложни методи и картиране

Асоциация на спелеоклубовете в София проведе обучение по биоспелеология, научно-приложни методи и картиране. Обучението бе основно насочено към млади пещерняци, но добре дошли бяха и по-големи.

Основните цели бяха добиване на знания и умения в областите: биоспелеология (поставяне на капани, събиране на проби и първично определяне на пещеролюбиви прилепи и други пещерни видове) и научно-приложни методи и картиране (работа с карта, компас, GPS, изработване на карти и технически описания на пещери, електронна обработка на карти).

Бяха проведени 4 теоретични лекции по биоспелеология и 2 по картиране и научно приложни методи. Освен заложените лекции имаше и практики на терен, в които също имаше теоретични занятия според съответно набелязания обект. Основно се работи в следните пещери: Шамака, Граничарската, Динева пещ, Кривата пещ, Радолова яма, Светата вода и Голямата Балабанова дупка. В резултат, младежите се запознаха с най-разпространените групи животни (безгръбначни и прилепи) и гъби, обитаващи българските пещери. Бяха дискутирани основните принципи на биоспелеологичните изследвания и бяха тествани на практика най-широко използваните методи за събиране на подземна фауна.

Специално внимание беше обърнато на опазването на карста и пещерите и в частност на необходимостта от действащ закон за пещерите в България, какъвто към момента не съществува. Младежите бяха поканени заедно с други заинтересовани пещерняци и експерти на дискусия в Националния природонаучен музей, по темата, организирана от Клуба за научни дискусии (Journal Club).

Макар и базова, подготовката на участниците беше достатъчна на събуди интереса им към биоспелеология и да ги спечели за бъдещи проекти в тази сфера, разчитащи на помощ от доброволци. Някои от младежите постигнаха значителни успехи в определянето на пещеролюбиви прилепи на терен и вече подават достоверна информация към Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей – БАН.

По време на практиките за изготвяне на картна документация участниците успяха да се докоснат до едни от най-съвременните инструменти за вземане и обработка на данни, паралелно с класически такива. Бяха направени сравнения и анализи за предимства и недостатъци при различните методи на работа, заснемане на данни и съответното изобразяване на информацията на карта. Някои от участниците за пръв път участваха в картирането на пропастна пещера. Освен традиционния метод за изобразяване на милиметрова хартия и след това на паус, се работи и върху електронна обработка на картната документация основно с помощта на програмата Терион.

По-голямата част от преминалите обучението изявяват желание да останат и в следващите етапи на проекта.

След получената обратна връзка преобладава желание за провеждане на повече практики на терен. За биоспелеологията ако има възможност за реални наблюдения в лабораторни условия, а на терен желание за участие при поставяне на мрежи за улавяне и опръстеняване на прилепи.  За картиране беше изявено желание за повече допълнителни лекции и обучения относно електронната обработка на карти и употребата на специфичен софтуер.