Погранични пещерняшки занимания

През изминалите дни се наблюдава особено оживление по западната ни граница. Случайно попаднал наблюдател в околностите на малкото селце Комщица, (община Годеч), разположено непосредствено до границата със Сърбия, може да се удиви от множеството странни хора, обикалящи в тоз иначе пуст и див район.

Продължавайки по малък коларски път, същият този наблюдател ще стигне до изоставена застава. Солидната, респектираща някога сграда, абсолютно недостъпна за обикновен преминаващ, сега някак си е населена и изпълнена с живот. Любопитството ще накара нашия наблюдател да влезе вътре и да хвърли по-обстоен поглед. Учудването му ще нараства все повече и повече. Красивият някога двор, с беседка и езерца, сега е изцяло завзет от естествено пробилата си път зеленина и… палатки. Вместо очакваната гледка на разруха, мястото всъщност е превърнато в уютно и приятно убежище. Все още недоумяващ, но и с нарастващ интерес, нашия човек плахо ще пристъпи в сградата. А там го очаква поредната изненада: наред с увиснали тавани и дупки по пода ще попадне на изчистени и приспособени за различни нужди помещения: полева кухня, помещения за спане и някакъв странен склад, пълен с въжета, карабинери и други интересни и непознати неща…

Какво се случва всъщност? Какви са тези хора и какво правят там?!

Оказва се, че ентусиастите са пещерняци, пристигнали от различни краища на страната обединени под мотото „Картиране до дупка“. И то не каква да е дупка.

От 31 октомври до 8 ноември, в района на Комщица, се провежда пещерно-изследователска експедиция „Западна Стара Планина“, организирана от Българска федерация по спелеология и Асоциация на спелеоклубовете в София. Идеята е да се продължи систематизираната работа по проект „Невидимото богатство на подземния свят“, както и да се дискутират на терен различните методики за събиране и обработка на данни, необходими за изготвяне на картна документация: обсъждане на предимства и недостатъци на различните специализирани софтуери, ползващи се за изготвяне на карти.

Първите дни от експедицията участниците се запознават със спецификата, при която се вземат и обработват данни посредством лазерни рулетки DistoX, как става по-натам обработката с употребата на таблети и специфичен софтуер за сглобяване на картите. След което започна реалната работа по изготвяне на електронна карта на пещера Голяма Балабанова дупка. Предизвикателството е голямо – пещерата е лабиринтна и според съществуващата карта е шестата по дължина в България с 4800 м.

Същевременно продължава работата и по другите набелязани обекти в района: Малка Балабанова дупка, Граничарска. А биоспелеолозите д-р Петър Берон и Стоян Горанов от Национален природонаучен музей продължават със събирането на материал за биоспелеоложки изследвания.

За желаещите да се включат все още не е късно. Очакват се свежи попълнения в края на седмицата.

Всички снимки може да видите на фейсбук страницата на „Невидимото богатство на подземния свят“.